Омагьосаният кръг "От заплата до заплата"

Започвам статията с една анонимна история, споделена през 2015-та година в сайта spodeli.net. 

Здравейте!Имам тревожност и като цяло от една година насам не се чувствам добре и щастлив.Страхувам се да отида на специалист. Страха ми е съвсем резонен - каква диагноза ще ми поставят (ако въобще ми поставят). Как ще го приемат хората? Айде, роднините ми - ясно, ще го приемат, ами тия, с които живея и имам контакти?
Млад съм - ще стана на 26. От година живея с мой приятел и неговата половинка на квартира.Финансовото ми състояние в последната една година се влоши страшно много. Парите ми не стигат да си покривам разходите, допирам до родителите си за финансова помощ. От това самочувствието ми се срива. Живея на санитарния минимум - след като си платя всички сметки, за ежедневни разходи и преживяване (храна, транспорт, забавление и пари за изкарване на месеца) ми остават около 4-5лв. на ден. Излишно е да казвам, че не се чувствам щастлив от живота си и как се развиват нещата. Отгоре на всичко средата допринася за това. Съквартиранта ми разполага с добри финанси и работа и много често се впуска в разговори, в който се изтъква колко добре се развива, какво е постигнал и колко още много ще постигне, винаги е прав, а чуждото мнение е грешно.
Това ме натоварва, смачква самочувствието ми. Съответно за мен той вече е един енергиен вампир и съм ограничил контактите си с него до минимум.Имам някои хобита, които ми помагат да разпускам. Търся си друга работа, с която ще мога да се издържам сам, както преди. Обаче доста съм се изолирал. Не излизам, не се срещам с хора, освен на работа. Нямам особено голяма мотивация за нищо. Как примерно да се обвържа, като знам, че аз самия нямам пари за себе си...Имам желание да сменя обстановката и начина си на живот, но нямам финансовата възможност да го направя. Осъзнавам какъв ми е проблема - трябва да сменя обстановката, но не мога да си го позволя. Това ме съсипва. Ставам сутрин - изморен, искам просто да остана да спя, да не ме занимава никой с нищо. От друга страна се радвам, че излизам, отивам на работа сред хора, където ще се разсея.Истински кошмар изживявам, когато пак трябва да се примоля за пари, за да закърпя положението до заплата. Сутрин като стана и знам, че трябва да проведа този разговор... съсипва ме, докато се реша. В някои моменти ме обзема еуфорично чувство - примерно 3-4 часа може да се чувствам добре. Казвам си: "Е, какво? Ще помоля за пари, другия месец ще свия още повече разходите, за да ги върна. Ще срещна разбиране". И се чувствам добре. После обаче през останалата част на деня ме налягат по-мрачни мисли. Чувствам се безполезен, в тежест... Родителите ми работят, не разполагат със средства, събират си пари за техни текущи разходи и аз им се примолвам да ми дадат.. До кога така? Една година съм в този омагьосан кръг.А какво лошо правя? Работя, не лентяйствам. Търся си друга, по-високо платена работа, за да не съм в тежест на други.. Но мина една година и вече се измарям, не мога повече така, не виждам какво може да стане, за да се оправят нещата.Единствената ми алтернатива е да се върна в малкия си град, при родителите си. Тук в момента поне се самозалъгвам и по този начин поне подхранвам някакви мечти, че може да имам свястна връзка, добра работа и един ден независимост, жилище... А ако се върна там - всички тия мечти умират. Представете си - толкова сурова реалност, че дори да нямаш мечти!Не знам какво да правя вече. С никой не съм споделял това, дори най-близките си, за да не ги натоварвам. Външно не го показвам, на работа се бъзикаме с колегите, с познатите и приятелите ми си говорим нормални неща, а само аз знам какво ми е вътрешно.Изправям се пред някакви абсурди - нямам здрави обувки, понеже са се скъсали, но не мога да си купя до заплата. Имаш нужда от елементарна козметика? Пак чакаш заплата.Неотдавна се усетих, понеже гледах някакво кулинарно предаване, как като взема заплата ще си купя пиле и картофи да си ги сготвя на фурната...Това ме съсипа. Самата мисъл, че нямаш пари за едно нормално ядене, струващо около 5лв...
Кофти работа е безпаричието, казвам ви..

Източник: http://spodeli.net/3/story-85525.html

Самият автор озаглавява изповедта си "Омагьосан кръг". Последното изречение е правилен извод от ситуацията, но единствената ми забележка към него е в това, че не се търси изход от ситуацията, а вместо това се констатира, че безпаричието е кофти. Да, кофти е - обратното може да твърди само човек, който не е минал през този ад. 

Ще припомня само, че за 2017-та година 23.4% от населението на страната ни живее под прага на бедността. Не вярвате ли? Вижте тук, тук, тук и тук.  Но това е друга тема...

Как да излезем от омагьосания кръг, който постоянно ни върти от заплата до заплата? Много лесно - спрете да се оплаквате, спрете да констатирате проблема, след като веднъж сте го направили. Ще ви дам конкретен пример - при здравословен проблем всеки един от нас би трябвало да посети лекар, който, евентуално, да направи диагноза, казано с други думи - да диагностицира; след диагностицирането докторът не повтаря диагнозата до откат, а започва да изпълнява конкретни стъпки, свързани например с лечението.
Тоест алгоритъмът е:
 1) Констатация/диагноза => 2) Конкретни стъпки за справяне с проблема.
А не:
1) Констатация/диагноза => 2) Констатация/диагноза => 3)Констатация/диагноза => ∞

След като спрете да констатирате, да хленчите и да мрънкате, започвате да мислите как да се справите с проблема си. При финансовите проблеми обикновено трябва да спрете да харчите парите си за неща, които не ви трябват или не са важни, спешни. В крайна сметка трябва да разберете за какво можете да харчите парите си, с оглед на това - с какви пари разполагате. Общо казано - изготвяте си нещо като бюджет. Например: следващият месец трябва да платите тока, водата, телефона и телевизията (ток-30 лв; вода-15 лв; телефон - 25 лв; ТВ - 15 лв; общо: 85 лв), заплатата ви е, да кажем, минималната - 510 лв. Веднага смятате: 510-85=425. Тези 425 са парите, с които свободно разполагате, ако ги разделите на 30-те дни в месеца, се получава 425/30=14.16лв. Това е сумата, с която разполагате дневно - харчете ги за цигари, за алкохол, за храна, за лотарийни билетчета - за каквото искате. 

Омагьосаният кръг "От заплата до заплата" ви кара да мислите, че всеки ден ще имате по 14,16 лв - стига само да получавате заплата. Омагьосаният кръг не ви позволява да си представите сумата от 6120 лв - толкова е годишната ви заплата. Или пък... 61 200 лв - заплатата ви за 10 години.

Спрете да мислите за онези 14.16 лв. Започнете да мислите какво ще правите с тези над 60 000 лв. Ще е много тъпо, ако ги похарчите за неща, за които едва ли ще си спомняте след 10 години.

Проследете разходите си и ако можете отделяйте една част от парите си, вместо да ги харчите. По този начин ако спестявате по 100 лв месечно - т.е. смятате не само тока, водата, телефона и тв-то, но и тези 100 лв - ще ви остават 10,83 лв дневно, но след 10 години ще имате едни 12 хиляди спестени. И ако трябва да добавя още нещо тук - то е, че 10 години не са толкова далеч, нито пък 20. Ще минат толкова бързо, че един ден ще се питате "Кога минаха тези години?", каквото сега чувам от мои по-възрастни познати.

Ако пък заплатата ви е 1000 лв, след 20 години ще сте получили 240 000 лв - това е почти четвърт милион. И ако стар познат ви срещне (например съученик от гимназията) и ви попита "Какво направи с парите, които получи?" - Тогава какво ще отговорите? Неуместно е да кажете, че сте похарчили всичко, нали?