"Всеки, който държи в кесията си жълтици и сребърници, без да му се налага да ги харчи, е верен на семейството си и на своя цар. Всеки, който има в кесията си само няколко медни монети, нехае за семейството си и за своя цар. А онзи, чиято кесия е празна, не обича нито семейството си, нито своя цар, защото е озлобен."
(из "Най-богатият човек във Вавилон", Джордж С. Клейсън")
Връзката между ценности и пари е силно изразена в горния откъс. Действително такава взаимосвързаност съществува. Мога да потвърдя от личните си познанства с не малко хора, че онези, които реално са ангажирани с обществото, са хора, лишени от финансови проблеми. Това е донякъде обяснимо, тъй като самите те са се справили с "домашното си" и имат моралното право да се погрижат за общото и да бъдат "верни" на заобикалящите ги.
От другата страна са хората, които са егоистично недалновидни. Те не се интересуват от това как да подобрят обществото, дори не мислят за своето собствено съществуване след няколко години. Тази егоистична недалновидност не е просто сляп оптимизъм за бъдещето, а отказ от елементарен мисловен напън.
Не е сложно да спестиш няколко жълтици, дори и да го правиш без ясна причина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар