Коментар над някои клишета

Някои от финансовите съвети, които получаваме, се оказват доста шаблонни и банални. И все пак, защо да не бъдат оспорени? Ето някои от тях:

Пари под ръка... 
Специалистите често ни съветват да изградим "авариен фонд", в който да сложим толкова пари, колкото са разходите ни за 6 месеца. Отделно от него, би било хубаво да си имаме и фонд "дъждовен ден", който да покрива непланирани разходи - напр. нещо от нещата, които притежаваме, се е счупило и се нуждае от ремонт.
Тези два фонда сякаш носят имената на финансови продукти в местната банка - трудно е да ги забравиш, след като си чул веднъж за тях. Идеята им е да подържаме определена сума пари, която да е лесно достъпна (спестовна сметка, депозит или просто друга разплащателна сметка) при определено събитие (при аварийния фонд такова е загубата на работа).  Това, разбира се е хубава причина, с която да се обоснове съществуването на тези два фонда. Но в крайна сметка и една застраховка може да свърши подобна работа. Да, някои съвременни застраховки покриват какви ли не неприятности. Пък и съгласете се - да държиш четирицифрена сума в банков депозит, която да очаква уволнението ти... Не е много удачно.

В този смисъл дръжте възможно най-малко пари под ръка.
Ако пък предпочитате да държите все пак определена сума "за всеки случай" - използвайте този виц, за да оправдаете поведението си: "Предпазливият и господ го пази" - казала монахинята и сложила презерватив на свещта... ;)

Бюджетът! 
Най-важният елемент от финансовата ни дисциплина е именно това - да знаем колко пари идват при нас, колко от тях остават при нас и къде отива останалата част. Става дума за бюджет. Едно е да наблюдаваш този процес, съвсем друго е да го манипулираш. Каква част от парите отива по направления, които са свързани с индивидуалните дългосрочни цели - 10%, 20%, 30%? Колкото е по-висок този процент, толкова по-голяма е степента на осъзнатост на отделния индивид.
И още нещо, свързано с бюджета: преди време в един от финансовите форуми попаднах на меме, чието послание беше "парите идват при нас, виждат колко акъл имаме и ако нямаме - си отиват". Донякъде е вярно. Тук е моментът да се подсетим за т.нар. ало измамници...

Целта :)
Живеем във време, в което всеки може да постигне това, което иска, стига да е реалистично. Единствената спънка, която може да попречи на отделния човек да постигне целта си, е вътрешната несигурност. Имаш ли цел - работи за нея всеки ден и скоро ще я постигнеш. Ако нямаш цел - измисли си.