Целта е да сме богати, не да изглеждаме като такива

Тънка подробност е, че съществува разлика между това - да бъдеш богат, и това - да изглеждаш като такъв. Повечето от хората се съсредоточават във второто: те се опитват да изглеждат като богати, често наистина изглеждат такива, но всъщност не са. Получава се нещо като обвивка, опаковка - доста лъскава, чиста и нова, но на заден план се усеща нещо, което гние и мирише. 

За да разбереш дали и ти си се подлъгал по тренда "лукс и пари" - обърни внимание за какво харчиш доходите си. Дори и да си със заплата от 500 лева - повярвай ми, това изобщо не пречи да си харчиш парите за глупости. Какво купуваш? - Неща, от които действително имаш нужда?... Или неща, които да впечатлят съседите, приятелите, последователите в социалните мрежи? 

Разликата между богатите и бедните - т.е. тези, които ИМАТ пари и тези, които НЯМАТ пари - е освен в количеството пари, и в мисленето. Тези, които имат мисленето за това колко са ценни парите, обикновено имат и не малко количество пари, казано най-скромно; обратното също е вярно: не цениш ли стойността на парите, едва ли ще успееш да задържиш и едно евро в себе си. Ако мислиш като богат, ще станеш богат рано или късно, защото мисълта ти тече в определените за това коловози. Ако мислиш като беден - дори да спечелиш от лотарията, скоро ще се разориш. Безбройни са тези случаи. Доскоро само бях чел за такива хора, но преди месец случайно запознанство ме срещна с такъв човек: спечелил от някаква лотария 50 хиляди лева (едва 20-годишен) - след бурни купони и тлъсти трицифрени бакшиши наляво и надясно въпросният младеж изпаднал в дългове и се принудил да продаде апартамента на родителите си. Сега съжалява, разбира се, но съжалението му не е от типа на "по дяволите, колко съм глупав, как можах да го направя?", а по-скоро "майната му, важното е да сме живи и здрави". 

Целта не е да ИЗГЛЕЖДАШ богат - целта е да БЪДЕШ богат! Поведението ви трябва да се определя на първо място въз основа на вашите собствени ценности и едва на второ място въз основа на обратната връзка с околните. 

Именно на това ни учат всички финансови блогове, сайтове и т.н.: как да бъдем финансово независими, как да бъдем богати. Това е и причината да бъдем внимателни с безброй оферти за бързи потребителски кредити; да имаме критично мислене и да не се превръщаме в бездънни консуматори-свине, чиито нужди и желания са с перспектива безкрайност. 

Ако смятате, че ваш познат има нужда да прочете някоя от публикациите в блога - не се колебайте да го насочите насам. Преди няколко години, благодарение именно на финансов блог започнах да мисля за собственото си финансово състояние. 

 - - - 

Преди време попаднах на публикация в блог за личните финанси, в която се изброяваха начини как да НЕ изглеждаме богати. Блогът, разбираемо, е на английски език - вижте го на този адрес: www.financialsamurai.com . Казвам "разбираемо", защото е очевидно това, че блогърите, пишещи за лични финанси в USA отдавна са разбрали как да бъдат богати и в момента разсъждават над това как да не изглеждат като такива, докато в балканска България все още се аргументираме защо е по-важно да си богат и защо е изключително тъпо да се правиш на такъв, когато не си. 

Та причините да се стараеш да не изглеждаш като богат са в това, че се появява едно дразнене, а може би и завист. От друга страна може би става дума за демонстрация на благосъстояние, което от морална гледна точка е може би неприемливо  - особено на фона на нарастващо разделение не между бедни и богати, а между хора, които имат пари и хора, които нямат пари. Тук е момента да кажа, че по време на една новогодишна нощ, мой познат изтегли от баницата късмет, в който пишеше "лукс и пари". Леле! Дори не мога да опиша какво си помислих тогава... 

Нека да разсъждаваме обективно и реално. Едно е да имаш вид на богат, друго е да го демонстрираш по някакъв начин, който буквално се набива на очи. Просто си богат, живееш си според този стандарт, по който си свикнал и не се правиш на беден. Какво ще се случи с теб, спрямо всички останали? 

Най-вероятно ще започнеш да се срещаш с хора, които имат сходен социален статус като твоя. След това вероятно ще започнеш да общуваш само с тези хора, тъй като ще имате сходни интереси, ще можете да обменяте идеи, опит. Затваряте се в балон на комфорта, изграден от хора със сходна идея за живота. Дотук не е зле, дори напротив - всичко е добре. Но какво ще се случи, ако го раздаваш малко по-скромно, но и си малко над нещата? Имам предвид - вместо да даваш главоломни суми за какви ли не глезотии, да бъдеш малко по-практичен. Тогава ще успяваш да общуваш не само с хора от твоето социално стъпало, но и с хора по-надолу, а и с хора по-нагоре, които са преживели тези неща отдавна и вече им е все едно. Това е само един пример от безбройните вариации на живота, който всеки един от нас може да преживее. 

Сещам се и за друго. Жертва на отвличане с цел откуп е много по-вероятно да станеш ти или твой роднина, ако някой злосторник знае за твоето богатство. Досега не съм чувал, нито съм чел някой да е отвличал бездомник или нехранимайко (каквото и да означава тази дума). Но за сметка на това си спомням преди няколко години репортажите по българските телевизии, в които се показваше как престъпниците изпращат в кутии пръсти и уши на своите жертви до техните най-близки роднини. Потресаващо, нали? 

Не си и помисляйте, че сме заобиколени от добродушни и честни хора, които си изкарват парите с труд и пот на челото! Да, повечето са такива, но на заден план, някъде в сянка стои нащрек армия от индивиди, които цял живот се специализират и обучават в това как лесно да получат нещо, което принципно не им принадлежи.